Марти Цеко

Автентичност.

Нямам много опит с любовта. До преди няколко месеца си мислех, че ми се случва нещо необикновено. Само на мен, и завинаги. Любов? Но не.

Не съм сигурен, че истински съм обичал някога друг човек извън семейството ми. Обичам да се правя на скромен, но в крайна сметка достигам до осъзнаването, че досега съм успявал да обичам само себе си. Убеждавайки се, че не е така. Очакваш това и всичко онова от човека, когото си мислиш, че обичаш, но не можеш…да дадеш.

Светът днес, и от край време, не е направен така че любовта да успее. Схемата е построена за индивидуалистите, да оцеляваш сам. Светът е за един, за дебелокожите. Сега всички и всичко трябва да се случва на момента. Веднага. Иначе мърдаме пръста върху екрана и търсим друга любов. А за да има любов, ми се струва, трябва да има търпение и отглеждане и онази дума, която всички стари двойки повтарят – компромиси. Но е по лесно да прочетеш Екхарт Толе, да се успокоиш за един ден и после да почнеш да правиш същите тъпизми, които винаги си правил.

Влюбен съм в село Макреш и в провинциалния живот.

Но стига с тази любов. Любовта стана като ходенето на планина; поредното шумно нещо. Все едно: „Хей, влюбен ли си?“, „Кой аз ли? Да, разбира се. Кой не е влюбен, ти луд ли си“. Дума превърнала се в някакво плоско и бездушно нещо, което сме създали, за да върви с пазарната икономика. Думозвучие, което не се свързва с грижа, уважение, отдаване…а с плът и секс и блякиди бляк. Използваме любовта като дума, която да ни пази от това да останем сами със себе си. Знам, че звучи налудничаво, но любовта към някого или нещо, ако се превърне в самоцел, те прави зависим. А защо да е така? Хората трябва да могат да бъдат сами. Пред очите ми се сринаха толкова семейства, защото никой не може да бъде сам (най-вече жените). И при най-малкото премеждие – хоп! – скачаш при другата любов. Нали?

Много неща. Сцена от филм, дума, жест. Но най-вече трудни за вярване истории. Историите на „предполагащите се, че няма да успеят“. Историите на 95%-те процента. Историите на уличните кучета. Историите за живеещите в калта, но гледащите към звездите.

Забелязал съм, че в живота е по-лесно, ако си категоричен. Но хората сме рядък вид, който може да се спъне от един и същ камък 100 пъти.

С това, че все още ме е страх да изляза от системата.

И най-тъпото е, че във всеки човек гори нещо, нещо различно от човека до него. Но ние го убиваме от страх и сме се изкривили като буквата „Г“ пред компютри. Страхът е по-силен от любовта. Запомнете го от мен. Ха-ха.

За умни хора.

„Още 5 минути“.

Малко.

Музикантите никога не може да са топ 3 или топ 5 или топ 100. При мен е на вълни, но горе са: Johny Cash, 2pac, Justin Timberlake, Gil Scott-Heron, Guns’n’Roses, A Tribe Called Quest, и т.н.

… по–нужни, ако искаш да имаш жена и по-малко нужни, ако искаш да си щастлив.

… двойното Ж – Животът и Жените.

Храна, въздух и вода.

Кой е Мартин Цеков? Обикновен човек, който пише, пуши и работи.

Да съм 1.98 см.