31.08.2018

Морето и Аз

Морето е различно навсякъде. То е като хората. И все пак в края на деня всички си приличат. Хората уморени от работа, морето от хората и отпадъците, от надуваемите предмети и подводните снимки.

31.08.2018

Ние с морето не се разбираме. Както повечето стихии. Нашата връзка не е онази, за която многобройни статии и книги са изписани. Аз не го възхвалявам. Не му се кланям. Познавам множество негови жрици. Радвам се на любовта им към него. Вярвам, че е специална. Аз го приемам обаче различно. Не го подценявам. Възхищавам се на целебните му свойства. Този юли в една ранна сутрин и мен излекува. От любов, приличаща на тази, дето имаме с него.

Не помня да съм ходила на море поне до 11-годишна възраст, което за онова време (1998 г.) беше също толкова нелепо колкото би било и сега, ако някой подрастващ го каже. Е, да, ама по някаква причина нашите нямаха нито кола, нито пари да водят мен и брат ми на море докато бяхме малки. А най-вероятно и те са започнали връзката си с него твърде късно, защото сега всяка година прекарват поне седмица там. Пък и се разведоха някъде в онзи период и семейната ваканция стана последен приоритет. Сигурно затова първият ми досег с морето съм го преживяла с приятелки. Дори не го помня (май беше във Варна), което е странно, имайки предвид колко късно съм зърнала голямото синьо. Паметта ми е трагедия. Близките ми знаят, че не преувеличавам.

По-горното сигурно обяснява факта, че моята любов към морето не е толкова силна колкото на много други хора. Обичам го, успокоява ме. Опитвам да съм на брега поне три пъти в годината, но онази страст, която мнозина изпитват ми е чужда. Страхувам се от водата, от дълбокото. Влизам до кръста и обикновено за не повече от минута. Предпочитам да съм с морето сама. Рано сутрин или след 18 ч. когато плажът е почти пуст. Тогава си говорим. Тогава е диалог. Кара ме да мечтая тия мигове да са споделени мълчаливо с някой мъж, който никога го няма до мен. В тия моменти усещам безвремието. Сливам се с физиката на тъгата и все едно съм в кратък разказ на Георги Господинов.

Морето е различно навсякъде. То е като хората. И все пак, в края на деня всички си приличат. Хората, уморени от работа, морето от хората, отпадъците, надуваемите предмети и подводните снимки.

Моята връзка с морето е особена. Започна късно. Не е много бурна, но не мога да я прекъсна. Не искам. Имам нужда да знам, че е там и ме чака. Прилича ли на повечето връзки между мъже и жени? Прилича много на моята последна. Но в нея аз съм морето. И съм там, ако потрябвам.

 

Коментари

2 Отговори на “Морето и Аз”

  1. Ивелина Кирилова каза:

    Всеки от нас има своята специална връзка с морето ❤

  2. Петя каза:

    Много истинско и красиво <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *