21.10.2018

„Любов между редовете“ *

Киното е двойката, която закъснява за филма и те моли да си прибереш краката под седалката, за да стигнат до техните места, където да се усамотят и да се впуснат в нечие преживяване или да си създадат свое.

21.10.2018

Кой е любимият ти филм? Добре де, ако не можеш да кажеш един, то поне изброй топ 5 на любимите ти филми. Или пък топ 5 на филмите, които „не може да не си гледал“.

Да ви призная, първият ми компютър с интернет, с който се сдобих, беше в гимназията. Тогава гледах тук-таме някой друг филм. Със заглавия се снабдявах най-вече от съученици и приятели. След това поспрях. Прекалено бързо пораснах, започнах да работя и не ми оставаше време за филми. Няколко години подред дори не исках да си купувам компютър, защото смятах, че мога да свърша всичко нужно, „цъкайки“ си на телефона.

Всичко… без гледането на филми.

Започнах да се любувам на седмото изкуство отново съвсем наскоро, макар и от вкъщи – всъщност точно преди една година (помня, защото този месец приключи кредита ми за лаптопа, който си купих).

А иначе обожавам да ходя на кино. Там откривам нещо необяснимо. Всеки път е вълнуващо.

Особено, когато светлината започне съвсем плавно да угасва, а хорския шепот започва да утихва.  За мен киното не е просто да отидеш, да се нахраниш шумно с пуканки в киносалона и да си ровиш в телефона. Има нещо много по-мистично в него. Ходенето на кино е като това да гледаш през калейдоскоп. Има толкова много цветове, емоции, багри, шарки, преливане от тъмно в светло, от пусто в наситено.

Усещането да се потопиш в нечия история или да откриеш себе си в нея е точно онова, заради което ходя. Всеки път навлизам в дълбочината на сюжета и изживявам емоциите, които изпитват персонажите.

Обожавам да посещавам малките киносалони, в които се прожектират европейски филми. От няколко години големите синеплекси не са ми по вкуса. В никакъв случай не казвам, че и там не се прожектират добри филми. Дори от време на време ги посещавам. Но знаете ли, има нещо много по-вълнуващо в това да отидеш в „Дом на киното“, „G-8“, „Люмиер“, „Euro Cinema“ или пък да посетиш филм феста Cinelibri.

Киното е лекота.

Киното е смях в залата.

Киното е подсмърчане и „-Ти да не би да плачеш? –Не, не глупости. Влезе ми нещо в окото.“

Киното е романтика.

Киното е спокойствие.

Киното е нечия първа среща.

Киното е вълнение.

Киното е очакване.

Киното е двойката, която закъснява за филма и те моли да си прибереш краката под седалката, за да стигнат до техните места, където да се усамотят и да се впуснат в нечие преживяване или да си създадат свое.

Киното е свещенодействие.

Киното е светлина.

Киното е шепнене.

Киното е кикотене.

Киното е мълчание.

Киното е танц,

тиха музика,

без малък Джеймисън.

Киното е любов.

Киното е начин да избягаш.

Твоят начин.

Моят начин.

Да се срещнем.

Да си помълчим.

Там някъде и с „любов между редовете“.

 

* „Любов между редовете“ е мотото на тазгодишното издание на филмовия фестивал Cinelibri. Тази статия е вдъхновена именно от него.

 

Thea (@thea.bo)

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *