Уж си казах, че повече няма да работя в ритейла.
NB: Fashion Retail: с прости думи, това е търговия с дрехи, обувки, аксесоари на едро и дребно. Почти всичко, което се продава във fashion retail-a е “made in China”. За да те ориентираме по-лесно това са популярни и големи брандове за конфекция, като те заемат около 80% във всеки един мол или пък онези уж успешни реплики, които купуваш от малко магазинче, а те идват от същото място , откъдето и Илиянското Версачи.
И пак съм си тук. В „новия“ бранд ме урежда работното време. 2/2 си е супер график. Разполагам с повече време за други неща – да уча, да пиша, да разузнавам света, хората в него също, да се търся, да се губя често. Доста често. Казвам си, че съвсем скоро ще се махна от ритейла и ще приключа с кариерата си на мърчъндайзър. И махна ли се веднъж от там… знаете клишето – „веднъж за винаги“.
Да бе, ама петата ми година в тази сфера започна преди шест месеца. След скачането ми от един бранд в друг, сега съм по-спокойна. Обичам новостите. Да работя 4 години за една компания ми се струваше затормозяващо и отегчително. В новата си работа ми е по-спокойно, даже на моменти доста скучно. Приемам я като нещо по между другото, което обаче е неотложно (понеже ми носи основния месечен доход).
Работата ми е досадна като миенето на чинии, ставането в ранни зори, чакането в задръстване, чистенето на банята, разопаковането на багаж и ей такива досадни занимания, които не ти се вършат, но е нужно, за да не загинеш в кочината си… или в безпаричие.
NB: Тъй като позицията, която изпълнявам все още е неясна за много хора, прилагам едно стандартно описание на задълженията на visual merchandiser-a.
Отговаря за аранжирането, декорирането и подреждането на витрините на магазините на компанията, по начин позволяващ да се подобри общата визия на магазина. Предлага цялостни концепции. Запознат е и прилага най-добрите практики в областта на визуалния мърчандайзинг с цел постигане на безупречна визия и високи продажби. Отлично познава продуктовия асортимент на магазина. Дава решения, свързани с интериора, цветовете, осветлението и други подобни елементи, които могат да допринесат за формиране на добрата визия на магазина. Дава предложения и решения за подобряването на цялостната презентация на магазина и стоките в него по начин, който въздейства на потенциалните клиенти и повишава мотивацията им да пазаруват.
В ритейла почти всеки вижуъл мърчъндайзър страда от задушаване. Там има възможност да се задушиш от всичко, най-често от дрехи, щендери с дрехи, манекени с дрехи, витрини с дрехи, закачалки с дрехи, кашони от доставки с дрехи. Често се задушаваш и от клиенти. Ако решиш да извадиш стълбата, за да стигнеш ей ония прожектори на тавана и да си оправиш осветлението в магазина, моментално под стълбата ти застава клиент, който лекичко я побутва, докато ти си върху нея, а децата му кръжат доста заплашително наоколо и вече виждаш как се сгромолясваш от 7 метра височина.
Всеки ден протича по различен начин. Имаме си забранени фрази като „Какво да правя?“ „Няма к‘во да се прави.“ „Ми то няма работа“. Така, работа винаги има. Ако си решил да почнеш работа в ритейла е нужно да знаеш, че ако споменеш някоя от гореизброените фрази на някой мърчъндайзър, моментално ще ти бъде посочена входната врата и дори няма да получиш обяснение защо.
Мърчъндайзърите почти винаги са облечени екстравагантно и интересно, носят бели ръкавици (наподобяващи лекарски), което озадачава клиентите. Ако се чудите защо – закачалките, които пипаме са мръсни. А защо сме намусени? Всичко ни дразни – мениджъра, който гледа само справки, графици и куп „ненужни“ неща и персоналът, който е нов и необучен, благодарение на системата на фирмата. А пък сме и доста педантични и когато видим стърчащ етикет от някоя чанта това подпомага раздразнението ни. За да ви объркам още повече ще ви кажа, че сме и доста разхвърляни. Често си забравяме някъде купища дрехи метнати върху някоя маса или пък пердето на витрината. Изнервяме се, когато клиент ни попита нещо, защото имаме да преобличаме то-о-о-о-лкова много манекени и да правим толкова много размествания, а вече сме на прага на силите си. Все пак сме станали в 5-6 часа, за сме на работа от 7.
„Ама нали магазините в мола отварят в 10?“
Да, но ние искаме да спечелим 3 часа, за да отметнем, колкото се може повече работа, че после… работа ни чака. А и клиентите доста затрудняват положението.
Ако още ти звучи интересно да си визуален мърчъндайзър, очаквай следващата ни статия, в която ще те запознаем и с друга гледна точка.
Thea (@thea.bo)
Коментари