„Не е професионално!“

Не е професионално…

Това е позната реплика, срещана в нашите географски ширини. Често се натъквам на нея, а още по-често аз самата я изричам. Почти всяка седмица отивам на среща с непрофесионалното отношение. Било то от продавач-консултанта в магазина, минавайки през банковите служители и стигайки до HR-и, предлагащи ми работни позиции.

Осъзнавам, че колкото по-голям е стремежът ти към професионален подход, толкова повече забелязваш обратното на това от отсрещната страна. Всяка седмица се сблъсквам с хора, които не знаят как да организират времето си, как да блеснат в рамките на една минута, как да ти представят дадена информация по привлекателен начин, така че да ти я продадат или дето се вика

Имаш 2 минути да блеснеш. Давай!

Съставих кратък наръчник, който надявам се ще ти е от полза да хванеш непрофесионализма още от зародиш. Вероятно и ти често имаш съмнения дали човека срещу теб подхожда коректно и се двоумиш. Може би си задаваш въпроси като „Абе, това сега редно ли е да ми го споделя?“ и „Хм, така не ми ли дава строго конфиденциална информация?“

Аз често си ги задавам и да ви призная, старая се да не нарушавам добрия тон. Никога не знаем кога животът отново ще ни срещне. Само че впечатлението, което е оставил човекът у мен, вече е много далеч от приятно.

Представяме си следната ситуация. Обаждат ви се за работа…

1. Първо и много важно е да се представят. Ако човекът, който ви се обажда не ви се представи поименно и не спомене от коя фирма се обажда, просто забравете. Това е първият признак за непрофесионализъм.
2. Ако се свързват с вас чрез платформи като LinkedIn, е важно да разберете какво точно ви предлагат. Наскоро ми се случи да ме намерят чрез платформата с неясна позиция и молба за моя телефонен номер. Дадох го. След няколко дни ми написаха – „ние с теб какво се разбрахме да се видим?“ Първо – никой не ми звънна, че да се разберем кога да се видим и второ не мисля, че е готино някой да ви говори на „ти“ в такъв тип официални разговори.
   Добре. Поемете дълбоко въздух, затворете очите за това безумно отношение и дайте нататък. Дайте шанс, защото HR-ът може да не струва, но пък вие си струвате и ако клиентът, за когото ще работите отговаря на вашата ценностна система и морал, може да си паснете и нещата да ви се получат. Ако обаче на срещата забележите други груби грешки и изцепки, то по-добре се ориентирайте към друго, което пасва на вашата личност.

3. Може би този път телефонният разговор е минал като по учебник и вече сте се запътили към офиса, където ще се проведе срещата ви. Забележете още от самото начало какъв е подходът на HR и как той започва разговора. Има неща, които на мен ми правят силно впечатление, както и на тях (само, ако са професионалисти). Когато се здрависвате е добре да станете от стола, както вие, така и човекът, който ще ви интервюира. Здрависването седнал на стол създава впечатление за ниска култура и липса на обноски.
4. На скоро ми се случи HR на рекламна агенция да започне разговорът с: „Препоръчана ли си от някъде и някого? Как се озова тук?“ Да-а-а, точно така. Има и такива “HR-и“. Изключително грозно и грубо отношение. Изтълкувах го така сякаш човекът изобщо не се е запознал със CV-то ми. Не мисля, че е нужно да се споделят такива подробности на интервюираните. Има хора, които не биха се почувствали на мястото си и може да се засегнат. Сякаш никой не ги е проучил и не си е направил труда да си свърши работата преди интервюто.
5. Ако интервюто приключи прекалено бързо, а вие се считате за доста квалифициран кадър, има два варианта – или сте дали висока цена, която компанията за съжаление не може да ви плати и в края на самото интервю те вече знаят, че пътищата ви няма да продължат заедно. Вариант 2 е да са впечатлени от вас и да искат да ви наемат, но няма как да ви го кажат на момента. Вариант 3 е просто да не ставате за позицията. Чакайте! Има и още един вариант – вие да не ги харесате.
6. Забележете дали човекът срещу вас си води записки, докато му говорите. Наскоро ми се случи да отида на интервю, в което разказах за своите умения и опит, в кои фирми и сайтове съм работила и писала, а човекът срещу мен си записа единствено името ми и сумата, която очаквам да получа… Можете да си представите как тази фирма набира персонал – не според уменията и опита, които твърдят, че искат, а според сумата, която желае служителя.
7. Всички сме чували репликата – „Няма значение дали е позитивен или негативен нашия отговор – ние все пак ще ви върнем фийдбек.“ Следва мълчание за неизвестен период (най-често завинаги). Не знам как е при вас, аз лично знам кога ще бъда наета, кога няма да бъда и кога не искам да бъда. При чуването на тази реплика, интуитивно в мен се задейства мисълта, че няма да бъда наета, ама и слава Богу. Доста е трудно да се попадне на „читав персонал“ и на „читави работодатели“. Знам, трудно е. За всеки влак си има пътници. И нашият ще дойде.

Важно е да не се отчайвате от нелепите ситуации и да продължавате да търсите онова, което ще ви достави удоволствие. Работата не се усеща като работа, само когато е наистина онова, което обичате да правите.

Thea (@thea.bo)