Страничните ефекти включват #euphoria

Нека ви разкажа за сериала, който ще ви накара да тичате за противозачатъчни, за да не ви се налага никога да възпитавате тийнейджър, или пък ако вече сте родили и няма връщане назад, ще ви се прииска да можете да го заключите във възможно най-високата кула и да го отглеждате там като Рапунцел, докато не навърши поне 20.

Въпреки притеснителния сюжет и брутално откровените на моменти сцени, Еуфория е един проект, който щеше да бъде емоционално непоносим за гледане, ако ги нямаше страхотната игра на каста, естетически феноменалното решение за заснемане и не на последно място саундтраковете, които със сигурност ще превъртате след всеки епизод. Всичко това, благодарение на Сам Левинсън, който създава и базира Еуфория на едноименен израелски сериал, и представя емоционалните възходи и падения на наркозависима тийнейджърка като отражение на своите собствени такива. За изпълнителен продуцент имаме Дрейк, на когото дължим голяма част от невероятното цялостно усещане за Еуфория, а за красивите кадри можем да благодарим на Марсел Рев.

В каста виждаме Зендая, чийто персонаж – Ру, е ходещ оксиморон. В един момент ни показват интелигентна, възпитана и съобразителна госпожица, а в следващия виждаме как същата млада девойка поглъща всеки възможен вид наркотик, до който успее да се добере, или пък заплашва майка си с парче стъкло от огледалото, което току що е изпотрошила. И въпреки че Ру е противоречив и труден за разбиране персонаж, някак си е невъзможно да не й симпатизираш и съчувстваш, дори и да си наясно, че не би се справил, ако това чудо е твоята дъщеря например.

Това може би се дължи на страхотния талант на Зендая, която успява да ни покаже, че дори усещането за нихилизъм и пълната липса на самоконтрол могат да имат своя чар. Същото важи в пълна сила и за останалия антураж. Джулс, изиграна от транссексуалния модел Хънтър Шафър, е глътката свеж въздух в печалния живот на Ру, и въпреки че има екстравагантни за възрастта си фетиши, е готова на всичко, за да бъде това, което иска да бъде. Всеки епизод разгръща многопластовите характери на всяко от децата и ни показва серията от събития, превърнали ги в това, което са днес. И познайте, в ядрото винаги стои по един вманиачен, пристрастен към алкохола, нехаещ или ментално болен родител. Това още повече те кара да емпатизираш на героите и да искаш да им кажеш, че всичко ще се оправи. Нищо обаче не се оправя. Апокалиптичното усещане присъства във всяка серия до края, придружено със създадена от тийнейджърите форма на максимализъм, според която утре е краят на земята и всичкият секс на света трябва да се направи днес, всичкият алкохол трябва да се изпие тази вечер и всички наркотици трябва да се пробват сега.

YOLO!

Еуфория е един провокативен, брутално честен, красиво заснет декаданс, който за някои родители съм сигурна, че клони към филм на ужасите като жанр и служи за катализатор на желанието да проведеш много дълъг разговор на тема секс и наркотици с потомството си. Всяко неадекватно решение се взима импулсивно, осъществява се, заснема се и се качва за обсъждане в съмнителна онлайн платформа, за чието съществуване е невъзможно който и да е родител да подозира. Можем единствено да се надяваме, че тийнейджърите, представени в Еуфория, са изключението, а не правилото.

Това, което прави сериала обсебващ, освен силното представяне на артистите, е естетическото великолепие на всеки кадър. Филмът е заснет така, сякаш плавно преминаваш през всяка мисъл на наркозависимото подсъзнание. Някои от сцените са ултравиолетови, брокатени, пулсиращи и в пълен контраст с брутално мрачните емоции. Други носят усещането за халюцинация или безкраен психеделичен bad trip. При всички положения кинематографските решения за Еуфория са невероятно сполучливи и го превръщат в съвременно произведение на изкуството.

Десетте серии от първи сезон на бохемското фиаско можете да гледате в HBO платформата.

 

Автор: Диляна Христова
Instagram: @doubleeeed