2 и 200  

Темата за българския начин на живот винаги ми е била любима. Ние знаем и 2 и 200! Не че това не важи и за целия Балкански полуостров, но все пак от тук имам най-точни примери за това.

Темата за българския начин на живот винаги ми е била любима. Ние знаем и 2 и 200. Не че това не важи и за целия Балкански полуостров, но все пак от тук имам най-точни примери за това. Аз и 80% от хората около мен следваме тази „идеология“. Аз дори я обичам. Тя е определила голяма част от народопсихологията ни и поведението на съвременния българин се ръководи много често от въпросната философия.

Да можеш и с малко и с много е супер талант! Но не само моженето е достойно за уважение, а демонстрацията му. Защото всички знаем за онези наши сънародници от всички краища на България, които живеят за скъп уикенд, а през седмицата ядат дюнер или в моя случай филии, намазани с нещо евтино отгоре. Обаче много от тях крият немотията си през делниците, а през празниците тръбят навсякъде колко скъпо пиене си поръчват и с каква „уникална“ реплика на Balmain са се сдобили.

Защо тъй? Аз, от своя страна обичам безразсъдното си харчене. Защото, ако месечният ми бюджет се разпределяше разумно, заплатата ми щеше да е предостатъчна. Е да, ама животът ме тегли. Кой да ходи по ивенти? Кой да хапва в новите ресторанти, дето онлайн издания се избиват да ги препоръчват? А кой, по дяволите, ще плати крупни суми за фризьор, маникюр, козметик, защото го мързи да полага усилия за себе си сам вкъщи.

Та това съм Аз. Това сме Ние. Плащаме за създаване на незабравими спомени, храна за душата и идилия.

Обожавам момента, в който всеки от групичката ни е взел заплата и нямаме търпение да я изхарчим за 5 дена.

Започват се едни брънчове, едни паркове, уикенди на морето, мега партита. После по един достоен парцал/кец се закупува. Мадамите си освежаваме косите и купуваме карта за солариум и … „сбогом заплата“. Да, ние сме средностатистически български бохеми. И ни наричам така, заради осъзнатото удоволствие, което изпитваме от това да пропилеем всичко в името на музиката, на това да сме заедно на най-различни места и да изживяваме хиляди споделени емоции. И не пилеем пари само по посредствени процедури или вещи. Подкрепяме българските творци доста често. Дали ще си вземем някоя друга тениска или ще идем на лайф, все следим местните артисти.

А с какво се различаваме от масата? Това цялото нещо го документираме в Instagram. Ама хич не ми пука да снимам всичко от суши, Маргарити, бийч барове и Шанели до консерви, кафета в грозни пластмасови чаши, последните 1,60 лв. за метро и празни хладилници с търкалящи се двулитровки.

 

 

 

Можем с всичко. 2 и 200 ни е мото. Справяме се. И се гордеем с това. Не подкрепяме фалшивия lifestyle.

Подкрепяме прямотата и самоиронията. И това не означава, че се съмняваме в доходите на определени хора. Моля ви, знаем точно кои блогърки могат да си позволят стандарта, който демонстрират и кои не. И тайничко се присмиваме на онези, дето без богато гадже, татко, майка или наследство биха били продавачки в мола. Както ние бяхме.

Наздраве за изкуството да се наслаждаваш на собственото си безразсъдство и да го правиш с финес.

P.S. А тоя текст ви го пиша час след като дадох последните си 3 лева за първа класа в бързия влак от София за дунавския прованс.

 

 

Бележки под линия

Бохемство (на френски: Bohème) и думата бохем се свързват с определен начин на живот, разпространен сред бедната интелигенция, обикновено артисти, художници и музиканти, които имат нестандартни идеи за своето време. Те доброволно приемат бедността, смятат за нормални извънбрачните сексуални връзки и издигат в култ свободата, особено на мисълта и изказа. В известен смисъл те са предшественици на хипитата от 20-ти век. Произходът на термина „бохем“ идва от цигани, за които се е смятало, че са дошли от областта Бохемия. Той за първи път е използван в началото на 19-ти век във Франция.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.